Време да учим и време да споделяме наученото

Home/Блог/Време да учим и време да споделяме наученото

Време да учим и време да споделяме наученото

Интересни са дните ми в офиса напоследък. С колегите работим по няколко проекта…едновременно:

  • Подготвяме съдържанието на on-line магазин за мебели;
  • Организираме голямо изложение във Варна;
  • Грижим се за фирмената идентичност на няколко наши партньори;

И някъде между всичко това аз, моя милост и самата аз съм се заела да работя по две изключително нови (но и много интересни) за мен теми. Едната е свързана с пазара на електронни книги в България, Европа и Света…Но за това ще разкажа много подробно и цветно като му дойде времето. За сега е едно изключително интересно и приятно преживяване, почти приключение… Втората, обаче, си е истинско предизвикателство по няколко причини.

1) Започвам да работя по тема, която е много далеч от мен като същност – аз съм рационално, здраво стъпила на земята, търся логиката във всичко, обичам да прекалявам с работата (и не само)…. А изведнъж – оказана ми е честта да позиционирам цикъл от семинари, които са посветени на емоция, душевно равновесие, вътрешен мир и терапия с цветя (и цветове).

2) По този проект ще работя с приятелка, която познавам от 20 години… И за пръв път трябва да я „видя” като клиент.

И ето ме мен – заредена със сериозна доза ентусиазъм, немалко любопитство и много смелост започвам да чета и да се образовам, за да „изуча средата”. Един ден мина в скубане на коси, че нищо не разбирам. Вторият ден бе посветен на колебанието. На третият вече с любопитство разглеждах успешни „бизнес-практики”, че даже им откривах силните и слабите страни…. И така до днес. Когато гордо и самонадеяно формулирах „заглавие” на продукта, който ще представяме… И го изпратих на „клиента”. И вместо „Уау!” отсреща чух „Ама Дорет, това не съм аз!”…. И няма как да е Тя, защото аз през цялото време мислех само „как да създадем по-привлекателен продукт-услуга, че да се харесаме на повече хора (ако може и на всички, но знаем, че НЕ МОЖЕ). И за миг не помислих за Човека, който стои зад това. Изобщо не си представях как Тя ще говори и презентира. Водеще ме само идеята, че продуктът е най-важен, пък другото е съпътстващо и ще създадем успешна стратегия. Това се оказа толкова голяма заблуда. Че вече два часа не спирам да мисля за „подводните камъни” в маркетинговата комуникация.

Вероятно някой друг би замълчал или би отхвърлил идеята с аргумента, че не е точно неговата тема… Но едва ли щеше така искрено и емоционално да реагира, както само приятелите могат.

Днес научих, че каквото и да правим, хората са тези, които създават добавената стойност на всичко. И всяко нещо има душа. Ако искаме да създадем успешен продукт с дълъг живот, значи трябва да му изградим богата душевност. /Дорет Димитрова/

 

 

By | 2017-08-29T13:54:44+00:00 август 29th, 2017|Блог|0 Comments